Аз просто закъснях за пролетта.
Откъснах цвят от клоните уханни.
Завърнах се през болка в есента,
но може би пак няма да остана.

Пропусках да се срещна с всеки лъч,
прорязал като болка планината.
От слънцето и дебнещия дъжд
се криех, непребродила реката.

Сега съм пред поредната дъга,
която като в пръстен ме прегръща.
И само безсезонната тъга
при корените тихи ме завръща.

Красимира Кацарска