В дъжда на закъснялата ми пролет
върви един художник непознат
и ме пронизва зоркият му поглед,
душата ми жигосал с огнен знак.
И някой ден във зимната картина,
небрежно окачена в нечий дом,
следи от живи въглени ще има
и нежен полъх на сподавен стон.

Христина Радомирова