Разбираме как някого сме любили,
когато гроб тревясал зашуми,
когато безвъзвратно го загубим
и сепнем се със болката сами.

И тая болка, без да подозираме,
изгаря, щом до нещо се допре,
заглъхва може би, но не умира,
додето и човекът не умре.

Христо Банковски