Роден за труд, в гонитбата с глада
без спомени остана паметта ми
и не намерих дружеска среда
на делниците в шумните измами.

В ръцете ми остана любовта -
мечта, която дълго пазих свято
от пламъците диви на страстта
и на калта от уличното блато.

Със щастието се разминах млад
и в своя път не срещнах устни нежни,
които да запалят в моя свят
желания и трепети метежни.

Главата ми покриха с бял воал
на мъдростта спокойните години.
В зори крилати звуци на кавал
не ме зоват към планините сини.

И както скитах се без цел веднъж,
очи отвори любовта приспана -
като дъга след пролетния дъжд
една жена на пътя ми застана.

Нанейде двама тръгнахме пешком.
Пред нас небето цветна люлка спусна.
Желана влезе в моя скромен дом
и вече никога не го напусна.

Крум Пенев