Орис моя, сладка и решима,
сбъднала ми толкова неща,
вярвам в тебе, вярвам че те има –
друга във живота си не ща.

Дар ми даде всичката ми слука
с първа обич – божи благослов,
земните ми дни изпълни тука,
щастие ми даде и любов.

Още от детинство ме закърми
родната страна и бащин род
силно да обичам, да съм първи
в бран на отвоювания плод.

Пак от тебе болест ме прихвана
още от ония детски дни
да не мога нивга без балкана,
без простор и ясни далнини.

И омайно слово да опива
моя дух – невидим, но крилат –
стих да сътворя и с песен жива
моят глас да радва този свят.
š
Орис моя, теб съм благодарен,
славно че живях живота цял,
който пак готов съм да повтарям
все такъв, какъвто съм живял.

Вярна беше, вярна остани ми
в дните още, що ще наспориш,
да погледам китните градини,
с песни още да ме насладиш.

С тихи стъпки още да обходя
толкова невиждани места,
чак тогава нека в края роден
да се върна, сладко да заспя.

Христо Мандев