Понякога си мисля, ей така, съвсем човешки,
дали човечеството осъзнава свойте грешки,

или съзнателно греши по своя път вековен -
поличба някаква, заложена в самия корен.

Да се множи през нощите до топлото огнище,
а денем яростно, до крак да се изтребв хищно.

Да си създава идоли, герои, мъченици,
които най-позорно са умирали в тъмници.

И да реди за тях молитви тихи пред олтара,
белязало смъртта им като празник в календара...

Та в този ред на мисли, задавам си един въпрос:
защо на кръст, скован набързо, разпънаха Христос?

А после сръчно за идващите поколения,
измисли някой и неговото възкресение.

Позора от Голгота белязали със кръстен знак,
да се тешим след постите с яйца и козунак...

забравило, че само тя - от мъката смалена,
тъгуваше единствено - Мария-Магдалена.

Димитър Никифоров 

4estiti praznici