Не мога да съм твоето момиче.
Дори насън не смей да се надяваш,
че някога за миг ще те обичам.
Измисленото двойно наранява.

И двамата по малко закъсняхме.
Сега съм с друг, и ти ще бъдеш с друга.
Мечтите, дето с теб не изживяхме,
сбъдни нататък с твоята съпруга.

И тя ще е красива, даже много.
С усмивка всяка болка ще прощава.
Почувстваш ли се сам до изнемога,
потъне ли в очите ти забрава,

ела при мен и аз ще ти разкрия
цената на изгубеното вчера.
Надежда потърси си. Намери я.
Щом нямаш сили, аз ще я намеря.

Поискай да сме просто непознати -
приятели с вини понатежали.
Не казвай нищо, ясно е нататък -
суровия живот не ни пожали.

И днес съм просто нечие момиче.
Дъхът на друг страните ми целува.
А можехме със теб да се обичаме...
но късно е. Дори да го сънуваш.

imperfect