Най-истинската обич не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоят - галещ утринта.

Тя не цъфти, тя просто съществува -
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка - осезаема, изящна.

Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.

Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети.
Не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.

В най-истинската обич няма битки,
ни победители, ни победени.
Няма устни излъгани, тайни прикрити,
тя чувство е, във чистота родено.

С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня, че сме живи.

Марияна Георгиева