Изнизаха се толкова лета,
откакто на земята съм се пръкнал!
И продължавам още да раста -
посрещам дни, изпращам ги щом мръкне...

Живях според наредбите на Бог -
човека в мен до края да опазя!
Не знам какъв е крайният ми срок?
Но падна ли, изправям се, не лазя!..

Живях в добри и в трудни часове!
И радвал съм се, неведнъж съм плакал.
По мен плющяха злобни дъждове,
аз вярвах - утре хубав ден ме чака!

След всички изпитания, беди,
душата ми все пак остана млада,
макар че ми останаха следи...
Че кой ли от любови не е страдал?

А болките лекувах ги със стих.
Горчилката от някои остана.
Предателствата вече ги простих.
Е, нося някоя и друга рана!...

Оттук нататък - как и докога?
Там, Горе, вероятно някой знае?...
Аз продължавам с вдигната глава -
и днес, и утре, и така до края!...

ringo