Добре дошъл, нечакан, непоканен.
Добре дошъл, нетърсен, нежелан.
Ще сложа хляб а чашите ще станат,
свидетели на мъртвият ни блян.
Това небе е старо и познато.
И тази нощ прилича на рефрен.
А послеслова в думите в нещата,
отново ще ни връща към Гоген.
Пастелни краски, форми причудливи,
красив пейзаж и много самота...
Дори да знаем как сме се открили,
остава ни въпроса за целта.
Къде ще бъдем? Как ще оцелеем?
Къде, кога и как ще продължим!?
Целта е ясна - пътят е неверен.
А още ли пътеки ще сменим!?

Добре дошъл, но по-добре си тръгвай.
Не са ми нужни стари грехове.
Пастелни чувства стават за картина.
Но в наш"та среща липсват цветове.

Valdemaro