Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти
в неосветените ъгли на стаята
и в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи
(преодоляли съпротивата на облаците)
да ги открият и целунат тайно
е градация на тяхното ароматно
и необятно приливно въздействие.
Сливам се без съпротива с тях.
Благотрайното им спокойствие
се разлива в неопределеността ми,
придавайки и нова, непозната форма.
Запълва липсващите части
с неопровержимо ярко съдържание.
Лъчите играят на криеница с прашинките.
Всяка докосната от тях
е активиран нов спомен,
изплувал в паметта ми,
разкрил скритите в себе си
неподозирани заложби на изживяното.
Докосвам следите ти и въображаемо
танцувам с тях, преодолял
гравитацията на времето,
в което те е нямало...

yoro