Понякога между нещата
и нещата
прозират отлики недоловими -
в разперено ветрило
виждаш вятър...
Човешкото око опира
в зримото.
Изяществото в аромат на вино
за миг гальовно смесва сетивата,
преди димът от бял тамян с малини
да е разлял тръпчиво
хлад в устата...
Кое тогава те опиянява -
плътта?
Предвкусването?
Послевкусът?...
Отдето мине глътка - глад остава.
Опитването напластява усет.

Мая Дългъчева