Да уловиш мига, да го погалиш
като невинно ароматно цвете
и част от него в тебе да оставиш,
и спомена за допир по ръцете.

Да го накараш сока си да влива
като лозница в гроздовете бели,
божествена шира да се излива
по устните след суша оцелели.

Когато този миг от теб замине,
ще ти останат спомени горещи,
да ти напомнят в идните години
как хванал си мига. И още нещо.

Мира Дочева