Достатъчно е още призори
преди луната бавно да си тръгне
със шепота на вечните треви,
една душа душата да прегърне.
Достатъчно е в приказния миг
да ме потърсиш там сред тишината.
Не се измъчвай, моят свят е тих.
И тихо влизам. Ти задръж вратата.
Че дойде ли луната изведнъж
и лудите не могат да ме стигнат.
Помитам всичко с мокрия си дъжд.
А после трябва пак да те помилвам.
Достатъчно е често през деня
със слънчева любов да ме поливаш.

Нали не си забравил, че жена...
е много трудно (ей така) да имаш.

Николина Милева