Един Ван Гог в душата ми рисува
безкрайни слънчогледови градини.
Потапям се в морето им и плувам
към острови незнайни и незрими.

Реалността понякога е грозна,
на страховете бента се отприщва,
залива те паническа тревожност,
не я ли спреш, накрая си разнищен.

Очи затварям, плавно се отпускам,
потеглям по невидими пътеки
и слънцето не е измамно лустро,
а верен гид в гористите просеки.

Компания ми прави красотата
на мислите, в дъгата оцветени.
Уверена се чувствам, осъзната,
че вярата и любовта са с мене.

Един Ван Гог в душата ми рисува
сияйни слънчогледови зеници.
Пътуването, питаш, колко струва?
Безплатно е. И пеят райски птици!

Нина Сариева