В коравите дни на модерния век,
изтрил всички истини стари,
издига се новият малък човек
с абсурда на своята вяра.
За нея съгражда олтар пребогат,
но стиска и двете си ризи –
доброто е част от предишния свят
и в новото време не влиза.
А вярата всъщност е камък нелек –
с хиляда въпроса разнищва.
Обаче за новия малък човек
хиляда въпроса са нищо.
Той крачи по пътя уверено прост,
безмилостен в своята лудост.
И кръстове прави, и гали Христос
с изящните пръсти на Юда.
Пред него се свива широкият свят,
а всеки баир е Голгота,
на който, разпънати, страшно висят
добрите неща от живота.

Ники Комедвенска