Корабът заседна, капитане.
Твърде дълго бягахме от бурята.
Стана на парцали мокри знамето,
пясъкът затлачи руля.

Схлупено над нас тежи небето.
Нощните звезди са непознати.
Не заспивай още. Нека свети
в дръзкия ти поглед синевата.

Мракът по солените ни рани
с виното попива във земята,
гние сред гредите гордостта ни.
Вярата я скърши вятър.

Корабът го няма, капитане.
Сушата е краят на играта.
Щом заспиш, тя тихо ще ни хване..
Не заспивай, не преди зората.

Невена Стоянова