Аз мога всичкото да преживея -
отричане, предателства, лъжи...
Аз мога даже и да се засмея,
когато във сърцето ми кърви.

Аз мога и във огъня да оцелея,
през бури да вървя с разкъсана душа.
И след потоп - за слънце да копнея,
и след смъртта да търся любовта.

Орисана съм аз да оцелявам.
Да трупам болка, мъдрост и печал.
След всяко падане, да ставам.
Пътеки да намирам в пясъци и кал.

Не ще ме чуете да кажа: Аз не мога!
Не ще ме чуете да кажа: Аз не искам!
По пътя си вървя в сърцето с Бога.
Умирам, съживявам се и пак обичам...

И няма сила, дето ще ме подчини.
Да мразя или да съм безразлична.
Животът винаги в сърцето ще искри.
Не съм оттук... Аз просто съм различна...

Валентина Цвяткова