В тази мелница тежка – Земята,
Мелничарят-Живот не почива.
Денонощно чували премята,
не пропуска стопанин и нива.

Не унивай, съпруго, с въздишки
за това, че редът ни се бави.
Даже в кратките нощни затишия
Мелничарят не ни е забравил.

Триста мелници бавно дояждат
всяко зърно на дните ни зрели!...
Но брашното се сипе на сажди...
Може би е от мислите бели?...

... Нощ, осъмнала в човка на славей...
Безпризорно, премръзнало утро...
Спят децата ни. Тихичко ставай –
да си смелим надежда за утре...

Ванилин Гавраилов