Аз съм свободна.
Като птиците и като вятъра.
Защо се опитваш да ме задържиш
в едно малко пространство!
Моята жажда не може да утоли
на твоите устни кладенеца.
Твоите пръсти ще изтекат,
като струи вода по земята.
Аз ще ги попия, а после ще изсъхна
и ще се напукам от старост.
На мен ми са нужни много очи,
хиляди очи, за да живея.
На мен ми са нужни много устни -
прясна вода да изгребвам.
На мен ми трябват безброй ръце
с непресъхващ огън да напояват
всяко мое стебло, за да порасне
до слънцето и да пламне.
Аз съм свободна,
като птиците и като вятъра,
твърдоглава като земята,
която не се връща никога обратно,
дори да сгреши координатите.

Ваня Петкова