Главата ми за сън пак натежа,
в небето ни една звезда не свети,
свирука си бездомен вън дъжда
и тананика рими и куплети.

Унесен в сън притихнал е градът,
дъждецът с песните си го приспива,
нощта, запътила се в своя път,
настръхнала към утрото отива.

Пенчо Пенчев