На този свят аз непрекъснато очаквах.
На този свят аз непрекъснато мечтах.
Живота си превърнах във очакване.
Очакването си превърнах във съдба.
Захвърлих всичко свое във очакване
за някаква голяма, неочаквана,
желана и несъществуваща любов.
Това очакване набръчка тялото ми
и вплете бели нишки във косите ми.
Това очакване отне дарената
от много хора нежна топлина.
Аз повече не исках да очаквам.
Аз повече не мога да очаквам.
Така съм уморена от очакване,
че ми остава само да очаквам
да ме споходи някой ден смъртта.

Светла Гунчева