Детелинен покрив е небето,
прашен облак цялата земя.
Младостта е пролет на сърцето,
старостта е димна димнина.
Има глупост - весело глухарче,
мъдрост има тежка като вик.
Виждал съм стоманата да плаче,
плач да зрее във прекършен щик.
С изненади времето е пълно,
в пълнотата тайни се таят.
Може дума - жив да те погълне,
като в някой бесен водовърт.
Много злоби себе си изяждат,
много капки в път ще те росят,
но от тях не гасне твойта жажда,
жаждата ти не отглежда цвят.
С камъни земята е богата,
и богата с хиляди треви.

Някой се завръща чрез тревата,
друг от камък през света върви.

Слав Хр. Караславов