Макар че всички порти съм залостил,
при мене вечер идат странни гости.

И вместо хляб и вино те ми носят
неразрешени дяволски въпроси.

На плещите ми лягат като бреме,
отнемат мойто кратко земно време

и ето вече няколко години
коварно ми нашепват: разреши ни!

А те са, вярвайте, неразрешими -
да ги реша ми трябват двайсет зими

и двайсет пролети и листопади,
и двайсет длани жилести и млади.

За пуста размисъл не ми се страда.
На мен от днес нататък ми се падат

открити пътища, свободни площи,
сто литра вино и спокойни нощи.

Димитър Пантелеев 

Познато до болка