Той съблича със няколко думи
и във черно бельо ме облича.
Вечер пише писма по гърба ми
и ми прави живота различен.

Той целува, където поиска,
после всичко ви казва във рими.
Той осмисли жената без смисъл
и ѝ даде усмивка и име.

Той е рима, която бушува
като вихър, заседнал в гърдите.
Няма място по мен нецелувано,
не остана и вкус неопитан.

Той съблича със няколко думи
и във черно бельо ме облича.
Цяла вечер... писма по гърба ми...
и ми прави живота различен.

София Милева