Не знам отговора и не питам
защо сме на тоя хал.
Да бяха
две-три злините,
с радост бих си избрал.

Но истината не почва там,
където измамата свършва:
те са лица на една врата,
залостена
отвън и отвътре.

Какво ми остава,
освен да стана
в очите на слепите трън?
За да правиш
хубави рамки,
трябва да бъдеш извън.

Със зъби да стискаш пироните
и с глава да замахваш ясно -
така, че да падат
иконите
на първородните басни.

Нека мине за алегория
или за празна мечта:
щом не можеш
да я отвориш,
просто стани врата.

Славимир Генчев