Днес гълъбите бавно отлетяха
от тихия площад на съвестта ми.
И сигурно ще я превърна в стряха -
дано да мога пак да ги примамя.

Или самата аз ще стана гълъб -
ще кацна на перваза на стиха си.
Дано не чакам много, много дълго
до него да се върнеш във съня си.

На някой може би ще ти приличам -
оставяй ми усмивка на трошици.
Аз зная, че така ще ме обичаш -
единствено ако остана птица...

Елена Денева-Трифонова