Любима приказка, когато бях дете,
ми беше приказката стара, стара -
как стана тъй, че без да разбере,
красавицата влюби се във звяра.

Дори и нарисуван, беше страшен,
във него нямаше ни капка жал,
ревеше силно. А пък тя - изплашена,
живееше в двореца му в печал.

Не подозираше, че може да обича,
че добротата може да го промени...
Но все по-нежно гледаше в очите му
и нещо във сърцето му я заплени.

И все по-доверчива и любвеобилна,
красавицата облика му промени.
И спря да се страхува да го милва -
доброто си с любов възнагради!

И както всяка приказка, и в тая
накрая любовта възтържествува!
Но аз пораснах. И разбрах, че звяра
да стане принц ужасно се страхува!

Таня Донова