В онази моя светла
Долина,
където чувам как растат
Тревите
и как тече безлунната
Река,
и как я милват сведени
Върбите...
Не мога да отида вече там.
Не мога да я гледам.
Да я чувам.
И глуха, онемяла и сама
Душата ми се лута.
Не пътува...

Татяна Любенова