Намерих те - прекрасна и отчаяна
лозница, крехкото стебло извила.
Под сянката на листите изваяни
се приютих - от твоя сок да пия.

Приседнал на пръстта животворяща,
посегнах да откъсна чепка младост.
Ти клонки сведе, и с мъзга кипяща
на устни жадни подари ми сладост.
...
Годините вървят, лознице млада,
и жаждата за теб във мен е същата.
Но вече сокът ти не е тъй сладък,
а в най-доброто вино се превръща.

Томи Тодоров