Мисля си подир вечеря, мълчаливо пуша.
Тихо ти разказваш нещо, а децата слушат.
Звън откъсвам от сърцето и на лист го пиша.
Ти със упрек ме поглеждаш – що ли пак въздишам.

Пред децата ний играем роля на щастливци
и смехът ни е добавка в детския им влог.
Свети къщата от две пресилени усмивки,
в къщата цари уют от тих и сит живот.

В нас подтискани изгарят поривите диви
и душата е заслон за безразличие.
Във леглото ний ще проверим дали сме живи –
ни на обич, нито на омраза ще прилича.

Фикри Шукриев