Щастлив съм бил, ми казват разни хора.
И как да им отвърна аз не знам.
Че щастието не расте на двора.
И аз не го очаквам да е там...
То, щастието, не е като цвете,
което да закичиш за късмет.
Когато иска, стопля ти сърцето,
когато не, изстиваш като в лед.
Върви край теб, дори те отминава,
а ти го търсиш, викаш го дори,
Понякога душата ти влудява
и мислиш си, че ще те изгори...
Не зная откъде съм се научил,
но тайно казвам си, че то е в мен.
И някога магията се случва,
макар да съм човек обикновен...
Аз щастието вече знам какво е.
Но как със думи да го обясня?
За всеки нещо скъпоценно то е,
което е спечелил от деня.
Като лъчи от звездната вселена,
огрява то човешкия ни род -
от щастие животът сътворен е.
А щастието, просто, е ... живот!
Не го притискайте във свойте длани,
Раздавайте го като божи дар
Тъй то ще се множи и ще остане
на времето в свещения олтар!

Тодор Лицов