За днес ми е достатъчно, че те видях.
Едва ли бих понесла любовта ти.
Да съм платно от акварел не бих могла.
От толкова художници изпатих си.
Благодаря, недей да ме рисуваш.
Еднакво себе си съм с дрехи и съблечена,
еднакво гола и еднакво хубава,
за да се събера в картинената вечност.
И крайно разноцветна да съм в рамка,
стъклото бих могла да изпочупя.
Софийските галерии са малки
за моя извънреден случай.
Софийските галерии са имали
жени с души, по-голи и от моята,
жени със по-потайно минало.
Недей да ме рисуваш, моля те.
Не вярвам в женската незаменимост
и затова портретът е излишен.
Не ме рисувай, запомни ме
поне до новото четиристишие,
поне до близката галерия,
в която тихо (като в храм) се влиза.
И тихо молиш се (да ме намериш).

Преди да влезеш, закопчай си ризата.

Христина Маджарова