Утрото в очите ти синее закачливо.
С тихи стъпки тръгва си съня.
Душ, кафе, цигара - като силно вино,
с тръпка нова идва пак деня.

Сънените дрехи пак те приютяват.
Гребена проблясва, чанта, телефон.
Ключовете звъннват - вече си на прага.
- Добро утро, хора, и до скоро дом.

Слънцето игриво пак те поздравява.
На липи ухае въздухът студен.
- Боже, закъснявам! и се приближава
твоят развълнуван и усмихнат ден.

Христофор Данчев