Удариха я в камъните бели
перачките със боси колене.
Омесиха я, дърпаха, избелиха я
със здравите си жилави ръце.

Прекръстиха, по мътните я пуснаха.
Сковаха я рибари с ръцете си корави.
Усетиха я в жилото на устните
и по вода я пуснаха за здраве.

Потече, този път – венец следсватбен.
Изплъзна се по гладката щ шия.
Зави я в плитката невестата и жадно
в бърдуче кипна лютата ракия.

Измокрени, децата я донесоха,
а бях я хвърлила в вира по тъмно.
Очи измих преди да легна
и мисълта за теб при мен се върна.

Елица Кръстева