Все чакам недобрата среща...
И недобрата новина...
Все по-нарядко аз усещам
в кръвта си смях и светлина.

Навярно всичко е законно –
по устава на възрастта –
та заедно с младостта преклонна
ми идват мисли за смъртта.

Все по-често съм навъсен,
изопнат – струна!, уморен...
Дано, когато тя се скъса,
удари само мен!

Емил Симеонов