Морето има сини брегове,
солена кръв, медузи и делфини,
и може да ме милва с часове,
защото ме обича без причина.

Познава и потопа, и смъртта,
поглъщало е пясъци и жлъчка,
но чайки от ръцете му летят,
а слънцето го следва неотлъчно.

Най-хубавите приказки реди –
от приливи и отливи на хора
и може всеки смях да приюти,
когато следсезонно го затворят.

Тогава става гъсто – като мед
и мога по брадата му да тръгна,
и само някой гларус късоглед
очите си след мене ще окръгли.

Когато стигна края на света,
с делфините ще мога да говоря,
а миг преди със тях да полетя,
ще знам, че съм обичала и хората.

Цвета Иванова