Ако някой срещне някой
в цъфнала ръж...
Р. Бърнс

С томче стихове чудни и китара в ръка
пак във детството луди, както Джени в ръжта
ще се върнем отново за минутка дори
и над нас като спомен летен дъжд ще вали.
Затова са ни нужни в този трепетен час
ветровете ни южни и платната във нас
със фрегатата славна да потеглим веднъж
към надеждата бяла в тази цъфнала ръж.
Непонятни за бога, без пресметната жал
със душата – тревога и сърцето – кинжал
самота ни притиска, скрита в малко тъга
и се носим със риска на живота – съдба.
И по стръмния хребет – на годините знак
се завръщаме с трепет – и във детството пак
със целувка гореща посред летния дъжд
вечно някой ни среща в разцъфтялата ръж.

Иван Бобев