Когато ме остави на брега
от страх нощта очите си затвори,
от рог по-тъмно в моята душа
нахлу ревът на морските прибои.

Когато ме остави на брега,
вълните плачеха от дъжд по-сини.
Заглъхваше на чайките викът
в черупките на мъртви раковини.

Когато ме остави на брега,
дори не подозирах, че ще тръгнеш.
За всяко зло е сляпа любовта
и сляпо вярвах – ще се върнеш.

Когато ме остави на брега,
живеех дълго с тази мисъл.
Но знаеш ли... без любовта
за нас светът изгуби смисъл...

Ирена Бочева