Последен бод – закърпих ти платната,
попътен вятър тънко избродирах.
От белезите беглият остатък
не е надеждна нишка за прибиране.

По четири посоки да подреждаш
осколки от строшеното ми име:
втъкала съм илюзия за нежност
в забравата, че някъде ме има.

А споменът, по-ситен и от пясък,
по мен полепнал, дълго ще отмивам
и само във просъница ще драска
съвсем невинна болка, безпричинна...

Йорданка Гецова