Щом влязох, се огъна мигом здрача -
мелодия, която тихо плаче
с една въздишка сладка на Гонсалес,
спокойна струйка кръв в самия залез.

Валеше дъжд... Камината отсреща
накара да подскачат всички вещи.
Звънеше в чашата тревожна струна.
И те целунах, без да те целуна.

Уж в стаята си бяхме, а отвори
невидима ръка небе отгоре.
Криле на птица залюляха стола.
Трева по пода виждах, бе набола.

По стих на Пастернак като по стълба
се качваше дъжда... На прага – гълъб
държеше в човка скъсаната струна.
И те целунах, без да те целуна.

Янислав Янков