Не съществува безоблачно щастие,
но и болка нестихваща няма.
Всеки миг е последно причастие,
всеки спомен е гаснеща рана.

Разцъфтялата пролет в телата
пак за прошка е свела очи.
Трябва дъжд, за да блесне дъгата,
сладостта чак след време горчи.

И не искай безкрай да поливам
всяко чувство със жива вода.
Любовта е капризна богиня -
днес съм твоя. Само тук и сега.

Да обичаш безпаметно грях ли е,
щом животът започва с промяна?
Всеки миг е последно причастие
и нестихващо щастие няма.

flowerpeace_21