Задръж ме в пресекулките на вихъра.
Усмихната сред капчиците дъжд.
Когато небосводът пише стихове -
в косите си развети ме задръж.

По пръстите ти блесналата мълния
ще стопли дъх и плувнали чела.
А мислите ни, трепетно покълнали,
отново ще са приказна мъгла.

И някъде, в ръмежа на контрастите,
привлечени от късче синева,
в лазура на изплаканото щастие
ще светим от пречистени слова.

Ясен Ведрин