Колко обич по теб пропилях,
колко дни те рисувах по памет,
но творба да създам не успях,
че различни представи ме мамят.

Само старата страст ме влече —
тя ме води към теб, тя отгатна:
твойто време обратно тече
и при все, че не си вероятна,

всеки ден, всяка нощ, всеки час
те съзирам и губя по навик.
Не, не вярвам в абсурдния шанс,
но не идвай, не идвай наяве!

Твойто бъдеще бърза назад —
мойте дни все напред се пилеят.
Ако двете стрелки се сближат
и пресечната точка ни слее,

туй, което на мен предстои,
то за теб е било тъй отдавна...
Похитили мига, ще стоим
недостъпни и чужди поравно.

Този миг, като ловък злодей,
Теб от мен, мен от теб ще откъсне.
И дори да съм нов Одисей,
да се върна назад ще е късно.

Затова ти не идвай до тук.
Нека с четка и звук те описвам.
Нека вечно един срущу друг
да вървим и ти да ми липсваш.

Анибал Радичев