Всички са по-наясно от мен.
Всичко навън се повтаря.
Лампите светят, (макар че е ден)
Старите свещи догарят.
Дъртата вещица ходи насън,
вечно пред моя прозорец.
Наднича нахално и се плези отвън.
Какво ли ще кажат хората...?
Коте мяука пред мойта врата.
Мъничка твар огладняла.
Мяука не то, а рижият ден,
срещу косата ми бяла.
Неистово в мен - телефонът звъни,
къде ли котлона забравих,
къде ли детето забравих дори,
прането прострях ли го цялото?
Всички са по-наясно от мен.
Големи съвети ми дават,
как да съм къпела рижия ден,
без мокри следи да оставям.
Не искам да слушам и нямам уши,
захвърлям събирани думи.
Целият свят около който кръжа,
е детския свят е сина ми...

Мария Викулова