Опънала на струни сетивата -
до отказ чак до скъсване почти,
потъвам през очите ти в душата.
Напипвам пулса... Знам, че те боли...
Превръщам се за теб в лечебна капка,
разтворила невинност и тъга,
понасям се по пътя на кръвта ти,
за да открия точно онова
разнищено, закърпено, закрито,
измъчено, изгубено сърце,
което за любов вече не пита,
което се отказва да зове.
Обвивам го със светлата магия
на мойта вяра. Нежно - ръб след ръб -
с търпение и обич ще изтрия
там белезите, вдялани от скръб...
Изчистила изгарящите рани,
ще се превърна в пареща сълза,
очите ще измия пожелани,
ще ги целуна... и ще се стопя...

Мария Мичева