Денят е час, часът е пък минута,
когато те открия вътре в мен.
Не си ли там, душата ми се лута
и всеки час за нея става ден.

Нелепо безконечие... Не зная
дали си съществувала дори.
О, време, за секунда спри безкрая,
и своите часовници свери!

Ботьо Буков