Душата ми е
все на Кръстопът,
вървя към себе си,
не чакам знак.
Безвремие...
Духът не жали плът!
Светликът кой би
разпознал без мрак?

След нощ безлунна
пак ще зазори,
от свода леден
плисва огнен дъжд.
Сълза горчи
в усмивката дори,
дъга в очите
грейва изведнъж.

Искрица слънчева
гори, Сърце,
Огнище и Олтар
на Любовта!
Трептиш, от ангелско
крило Перце,
с неземни багри
плиска песента.

В божествен танц
вселените летят,
кръжа и аз
по своя Вечен Път.
Прашинка влюбена
съм в тебе, Свят!
Върти се дансинг –
Звезден Кръстопът.

Павлина Стаменова