Главата ми бучи от думи,
които няма да напиша.
Кому е нужно да съм умен,
щом да съм глупав е излишно –
уж аз си мисля, а усещам,
че някой друг у мен боботи.
Не съм му определял среща
да ми разказва за живота.
Не съм го викал да дописва
на темето ми своя дневник.
Два часа кротък сън поисках.
А се оказах събеседник.
И точно трябва да отмеря
девиза, който отстоявам...

Нощта е паднала от вчера.
А пък денят не ще да става.

Емил Симеонов