Беше точно пред мене
и блестеше Палатът,
като приказна сцена –
в светлини и позлата.

Полетях към мечтата
очарована, даже
не видях, че Съдбата
бе пред него на стража.

"Няма място за всички!" –
ми прошепна Съдбата
и с очи иронични
ми поиска отплата.

Ужасена се дръпнах,
бе висока цената!
А зад мен беше плътно
наредена тълпата.

И тогава за сбогом
ми помаха Съдбата!
Прецених, че е много
да си давам душата!

Елка Тодорова 

nali ?